ВЕДНЪЖ ЗАГУБИТЕ ЛИ МЕ...

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ ТРИМА ВЕРНИ И НЕРАЗДЕЛНИ ДРУГАРИ.

КАЗВАЛИ СЕ ЛЮБОВ, ПРИЯТЕЛСТВО И ДОВЕРИЕ…

КОГАТО БИЛИ ТРИМАТА ЗАЕДНО, ВСИЧКО БИЛО ПРЕКРАСНО. И ТАКА БИЛО, ДОКАТО НЕ СЕ НАЛОЖИЛО ЕДИН ДЕН ЛЮБОВТА ДА ЗАМИНЕ ПО РАБОТА. НЯМАЛО КАК, ДЪЛГЪТ Я ЗОВЯЛ. НО ПРЕДИ ДА СЕ РАЗДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИТЕ СИ, ТЯ ГИ УВЕРИЛА:

– КОГАТО ВИ ДОМЪЧНЕЕ МНОГО ЗА МЕН, ПОТЪРСЕТЕ МЕ, АЗ НЯМА ДА СЪМ ЧАК ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ. ТАМ КЪДЕТО ВИДИТЕ НЯКОЯ ДВОЙКА ДА СЕ ГЛЕДА С ЖЕЛАНИЕ И КОПНЕЖ В ОЧИТЕ, ЗНАЙТЕ, ЧЕ ТАМ ЩЕ СЪМ И АЗ – РЕКЛА ЛЮБОВТА И ТРЪГНАЛА…

– Е, ЩОМ Е ТАКА, ДОБРЕ ЩЕ Е И АЗ ДА ПОЕМА КЪМ МОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ – КАЗАЛО СЛЕД МАЛКО ПРИЯТЕЛСТВОТО НА ДОВЕРИЕТО. НО ТИ НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ, КОГАТО ИМАШ НУЖДА ОТ МЕН, ЛЕСНО ЩЕ МЕ НАМЕРИШ. ТАМ КЪДЕТО ВИДИШ ДВАМА ЧОВЕКА, КОИТО И В ПЛАЧА, И В СМЕХА СИ СА ЗАЕДНО, ЗНАЙ, ЧЕ С ТЯХ СЪМ И АЗ…

ДОВЕРИЕТО ОТВОРИЛО УСТА И ИСКАЛО ДА КАЖЕ НЕЩО НА СБОГУВАНЕ, НО… ПРИЯТЕЛСТВОТО ВЕЧЕ СИ БИЛО ТРЪГНАЛО, БЕЗ ДА ЧУЕ ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА ДРУГАРЯ СИ, И ЗАМИНАЛО НАДАЛЕЧ… ТОГАВА ДОВЕРИЕТО, ОСТАНАЛО СЪВСЕМ САМО, ТИХИЧКО ПРОШЕПНАЛО СЯКАШ ПОВЕЧЕ НА СЕБЕ СИ:

– А МЕН, ВЕДНЪЖ ЗАГУБИТЕ ЛИ МЕ, ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА МЕ НАМЕРИТЕ…